Zlatka` (Някоя)
114 159
23 dic 2007, 17:45

Простено 

  Poesía
566 0 9
 

Простено

 

Недей да търсиш истина в лъжите

и да молиш аз да им повярвам.

Недей ме гледа жалостно в очите...

Погледът ти всичко ми издава.

Недей ми казва колко ме обичаш

и не се кълни в себе си и в Бога.

Че дори и нежни думи да изричаш,

да ги почувствам нежни аз не мога.

Защото с тебе чувствах се сама

и просих обич и закрила.

И с вечно чувство за вина

прощавах грешките насила.

Защото исках да открия нови светове

и да полетя със тебе към безкрая,

Но ти изтръгна от косите ми моите ветрове

и накара ме да забравя да мечтая.

Защото дадох ти аз всичко мое,

а ти го взе, без да го обичаш.

И когато аз поисках нещо мъничко и твое,

ти мълча и дума не изрече.

Затова сега иди си и за прошка не моли ме,

отдавна съм простила всичките ти грехове.

Прощавам ти дори и да забравиш мойто име

и дано не изживееш моите страхове!                  

 

 

 

© Някоя Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??