Простено
Простено
Недей да търсиш истина в лъжите
и да молиш аз да им повярвам.
Недей ме гледа жалостно в очите...
Погледът ти всичко ми издава.
Недей ми казва колко ме обичаш
и не се кълни в себе си и в Бога.
Че дори и нежни думи да изричаш,
да ги почувствам нежни аз не мога.
Защото с тебе чувствах се сама
и просих обич и закрила.
И с вечно чувство за вина
прощавах грешките насила.
Защото исках да открия нови светове
и да полетя със тебе към безкрая,
Но ти изтръгна от косите ми моите ветрове
и накара ме да забравя да мечтая.
Защото дадох ти аз всичко мое,
а ти го взе, без да го обичаш.
И когато аз поисках нещо мъничко и твое,
ти мълча и дума не изрече.
Затова сега иди си и за прошка не моли ме,
отдавна съм простила всичките ти грехове.
Прощавам ти дори и да забравиш мойто име
и дано не изживееш моите страхове!
© Някоя All rights reserved.
