19 nov 2005, 23:30

Прости

  Poesía
1.1K 0 1
                                    Прости,след толкова
                                                        години  
                                        аз спомена за тебе съхраних,
                                                        болката  няма да отмине.
                                  Сърцето свое повери ми 
                                                          кесия пълна
                                  и бърках с шепи аз,
                                                        назад не се обърнах!

                                             И пак сега снега вали,
                                                    по детски чист е,
                                   рисува,казват без бои-зимни приказки!

                                              Вали и трупа спомени, 
                                   навява в мрака,
                                              в душата ми студ-тя тебе чака!
                                                  
                                                     

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евелина Мавродиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И в тази зимна приказка осъзнала че пътя назад е немислим ,
    порасналато дете,жената ще отправи своята молба за обич ,но тя ще отеква някъде назад във времето.

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...