Nov 19, 2005, 11:30 PM

Прости

  Poetry
1.1K 0 1
                                    Прости,след толкова
                                                        години  
                                        аз спомена за тебе съхраних,
                                                        болката  няма да отмине.
                                  Сърцето свое повери ми 
                                                          кесия пълна
                                  и бърках с шепи аз,
                                                        назад не се обърнах!

                                             И пак сега снега вали,
                                                    по детски чист е,
                                   рисува,казват без бои-зимни приказки!

                                              Вали и трупа спомени, 
                                   навява в мрака,
                                              в душата ми студ-тя тебе чака!
                                                  
                                                     

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евелина Мавродиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • И в тази зимна приказка осъзнала че пътя назад е немислим ,
    порасналато дете,жената ще отправи своята молба за обич ,но тя ще отеква някъде назад във времето.

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...