18 mar 2006, 12:17

Прости...

  Poesía
1.5K 0 4

Прости,приятелко,забравих,че те имам,
забравих как щастливи бяхме ние с теб преди.
В живота ми безгрижен тя навлезе,
любовта,без да разбера,ни раздели.
Мислех си,че съм щастлива,
имах всичко на света,
но забравих,че по-ценно
приятелството е от любовта.
Сега разбирам мойта грешка,
когато любовта ми каза "стоп"-
тя е преходна,не трае вечно,
а приятелството е до гроб!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анонимна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Дам..наскоро ми се случи и на мен...наистина кофти ситуация се получва :|
  • "тя е преходна,не трае вечно,
    а приятелството е до гроб!"-прекрасни думи.отново истина!
  • Страшна си ...... продължавай само така! 6
  • Доста мои приятелки са попадали в тази ситуация и знам как са се чувствали! За щастие аз не съм (да чукам на дърво) , но въпреки това ме докосна! Браво! 6

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....