Прости,приятелко,забравих,че те имам,
забравих как щастливи бяхме ние с теб преди.
В живота ми безгрижен тя навлезе,
любовта,без да разбера,ни раздели.
Мислех си,че съм щастлива,
имах всичко на света,
но забравих,че по-ценно
приятелството е от любовта.
Сега разбирам мойта грешка,
когато любовта ми каза "стоп"-
тя е преходна,не трае вечно,
а приятелството е до гроб!
© Анонимна All rights reserved.
6askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
