Прости, със нещо ако съм те наранила,
не искам със обида да си тръгваш,
аз зная с теб, че съм сгрешила
и дълго със греха ми ще осъмваш.
Прости ми, ако можеш, че обичах,
не ме вини, че с обич те наказвах,
че няма бъдеще за нас, предричах
без глас, на себе си сама го казвах...
Прости ми, че надежди ти оставих
и проходи от лабиринти кратки,
и карта към сърцето си направих,
до мен да стигнеш по пътеки гладки.
Прости ми, моля, не търси отплата,
аз тръгвам си с любов в сърцето,
сълзите мои са листа в гората...
а може би са капка във морето...
© Ирена Георгиева Todos los derechos reservados