Прости, със нещо ако съм те наранила,

не искам със обида да си тръгваш,

аз зная с теб, че съм сгрешила

и дълго със греха ми ще осъмваш.

Прости ми, ако можеш, че обичах,

не ме вини, че с обич те наказвах,

че няма бъдеще за нас, предричах

без глас, на себе си сама го казвах...

Прости ми, че надежди ти оставих

и проходи от лабиринти кратки,

и карта към сърцето си направих,

до мен да стигнеш по пътеки гладки.

Прости ми, моля, не търси отплата,

аз тръгвам си с любов в сърцето,

сълзите мои са листа в гората...

а може би са капка във морето...