На моя Анхел
Сутрин, щом от сън се върна
и очите ми погалят слънчеви лъчи,
не се усмихвам, утрото не поздравявам,
а в тишината шепна: "Моля те, прости!"
Простѝ, че днес без теб отново
ще дишам и прегръщам красотата на света.
Простѝ, че ще се наслаждавам
на морето, вятъра и ще посрещна пролетта.
Простѝ, любов, прости ми, ако можеш,
че не чух ни воплите, ни молещият глас.
Простѝ любов, че не можах да съм до тебе
в най-тъмния, в най-страшния ти час.
Простѝ ми всяка песен, всеки трепет,
всеки порив, всяка сбъдната мечта.
Простѝ ми всяка малка радост и утеха,
простѝ ми всяка земна суета.
Простѝ ми, за да мога утре
да продължа борбата, да вървя напред.
Простѝ, за да не почернее ми душата
и от снежинка волна да не се превърна в лед.
Простѝ и знай, че друга обич нямам.
Не аз избрах си този дълъг път.
Простѝ и моля те, съня ми сгрявай,
за да се завърна силна в общия ни кът.
13.03.2022, Тенерифе, Ким Джаксън
© Боряна Христова Todos los derechos reservados