На моя Анхел
Сутрин, щом от сън се върна
и очите ми погалят слънчеви лъчи,
не се усмихвам, утрото не поздравявам,
а в тишината шепна: "Моля те, прости!"
Простѝ, че днес без теб отново
ще дишам и прегръщам красотата на света.
Простѝ, че ще се наслаждавам
на морето, вятъра и ще посрещна пролетта.
Простѝ, любов, прости ми, ако можеш,
че не чух ни воплите, ни молещият глас.
Простѝ любов, че не можах да съм до тебе ...