Прости ми,
аз съм малка, не разбирам,
наивна съм,
прибързано реагирам
на всеки поглед и движение,
бурно е детското въображение.
Търся скрит смисъл,
премерен жест,
претеглям думи,
моля се за вест.
Като гладно врабче оглеждам за трохи,
смело подскачам по салкъмени бодли.
С напрежение знаеш да боравиш,
караш ме да мисля и терзая,
дали в пороци искам да ме удавиш,
дали прибързано с надежди си играя.
Безмилостен си, нямаш жал,
от хиляди жени така си крал,
уверено докосваш,
правел си го и преди,
от опит знаеш
как нанасят се вреди.
Как бих могла да те обвиня в това
като умело прикриваш всякаква следа,
случайно ми подхвърляш следваща надежда,
играеш с мен като коте с прежда.
Тялото ми моли за прикритите ти ласки,
нека за последно сложим тези маски,
обещавам да не казвам,
пак ме докосни,
пръстите ти някак си пробождат с игли.
Алиби имаш-аз съм малка,
едно детенце опарило се със запалка.
И разказало ,че пламакът го е погалил,
а по кожата не белег - целувки оставил.
Кой би повярвял на това дете, че пламъкът душа е имал и удоволствие си краде.
И нека си говори,
кой ли някога ще разбере,
че в душата ти цари порочна твар
пируваща с детското сърце.
© Hhrrr Todos los derechos reservados