22 nov 2006, 20:56

Прости ми...

  Poesía
1.1K 1 0
Прости ми, че ще продължа да те обичам,
прости ми, че приятел няма как да те наричам,
във всеки поглед ще преследвам твоите очи
и всяка нощ в съня ще чакам да се върнеш ти.

Прости ми, че ще моля утрото да си отиде
защото светлината ще ме връща пак
във този свят, във който теб те няма,
във който щастието е удавено от болката голяма.

Прости ми, че те гледам с поглед жаден,
но този поглед е за теб създаден,
прости ми за сълзите в моите очи,
но в тях задълго ще блестят сълзи.

Прости на моето сърце, че в теб се влюби
и после в тази обич се изгуби.
Сега на теб обречено е то,
дори да знае, че завинаги ще е само...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мартина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...