Прости ми, че ще продължа да те обичам,
прости ми, че приятел няма как да те наричам,
във всеки поглед ще преследвам твоите очи
и всяка нощ в съня ще чакам да се върнеш ти.

Прости ми, че ще моля утрото да си отиде
защото светлината ще ме връща пак
във този свят, във който теб те няма,
във който щастието е удавено от болката голяма.

Прости ми, че те гледам с поглед жаден,
но този поглед е за теб създаден,
прости ми за сълзите в моите очи,
но в тях задълго ще блестят сълзи.

Прости на моето сърце, че в теб се влюби
и после в тази обич се изгуби.
Сега на теб обречено е то,
дори да знае, че завинаги ще е само...