Nov 22, 2006, 8:56 PM

Прости ми...

  Poetry
1.1K 1 0
Прости ми, че ще продължа да те обичам,
прости ми, че приятел няма как да те наричам,
във всеки поглед ще преследвам твоите очи
и всяка нощ в съня ще чакам да се върнеш ти.

Прости ми, че ще моля утрото да си отиде
защото светлината ще ме връща пак
във този свят, във който теб те няма,
във който щастието е удавено от болката голяма.

Прости ми, че те гледам с поглед жаден,
но този поглед е за теб създаден,
прости ми за сълзите в моите очи,
но в тях задълго ще блестят сълзи.

Прости на моето сърце, че в теб се влюби
и после в тази обич се изгуби.
Сега на теб обречено е то,
дори да знае, че завинаги ще е само...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мартина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...