Veronik (Вероника Валери) Veronik (Вероника Валери)
27
27 nov 2008, 7:52

Прости ми

1K 0 2

Прости ми греха, че се влюбих,

ако любовта изобщо е грях,

и с тази греховност събудих

копнежност, обич, летях!

 

 

Прости ми, че тъй безусловно

те пуснах в свойто сърце

и приютих тебе - условния,

с протегнати  жадно  ръце!

 

 

 

Прости ми, че толкова дълго

изпълваш дните с мечти,

прости, че също тъй дълго

душата за тебе трепти!

 

 

Прости ми, че с ранното утро

теб мисля и теб те зова,

прости, че с тебе заспивам

и теб искам още в съня!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вероника Валери Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0