Прости ми греха, че се влюбих,
ако любовта изобщо е грях,
и с тази греховност събудих
копнежност, обич, летях!
Прости ми, че тъй безусловно
те пуснах в свойто сърце
и приютих тебе - условния,
с протегнати жадно ръце!
Прости ми, че толкова дълго
изпълваш дните с мечти,
прости, че също тъй дълго
душата за тебе трепти!
Прости ми, че с ранното утро
теб мисля и теб те зова,
прости, че с тебе заспивам
и теб искам още в съня!
© Вероника Валери Всички права запазени