Прости ми греха, че се влюбих,
ако любовта изобщо е грях,
и с тази греховност събудих
копнежност, обич, летях!
Прости ми, че тъй безусловно
те пуснах в свойто сърце
и приютих тебе - условния,
с протегнати жадно ръце!
Прости ми, че толкова дълго
изпълваш дните с мечти,
прости, че също тъй дълго
душата за тебе трепти!
Прости ми, че с ранното утро
теб мисля и теб те зова,
прости, че с тебе заспивам
и теб искам още в съня!
© Вероника Валери All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
много ми хареса.