Прости ми греха, че се влюбих,
ако любовта изобщо е грях,
и с тази греховност събудих
копнежност, обич, летях!
Прости ми, че тъй безусловно
те пуснах в свойто сърце
и приютих тебе - условния,
с протегнати жадно ръце!
Прости ми, че толкова дълго
изпълваш дните с мечти,
прости, че също тъй дълго
душата за тебе трепти!
Прости ми, че с ранното утро
теб мисля и теб те зова,
прости, че с тебе заспивам
и теб искам още в съня!
© Вероника Валери All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
много ми хареса.