Прости ми греха, че се влюбих,
ако любовта изобщо е грях,
и с тази греховност събудих
копнежност, обич, летях!
Прости ми, че тъй безусловно
те пуснах в свойто сърце
и приютих тебе - условния,
с протегнати жадно ръце!
Прости ми, че толкова дълго
изпълваш дните с мечти,
прости, че също тъй дълго
душата за тебе трепти!
Прости ми, че с ранното утро
теб мисля и теб те зова,
прости, че с тебе заспивам
и теб искам още в съня!
© Вероника Валери All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
много ми хареса.