8 may 2007, 22:46

ПРОСТИ МИ 

  Poesía
652 0 4
ПРОСТИ МИ


Прости, че бях жесток със твойте чувства,
че не успях да оценя предаността ти,
ти беше моята опора в трудност,
но аз съсипвах всеки миг света ти...
Бях малко лош и повече коварен,
а ти - тъй чиста и добра като светица,
дори сълза от теб не заслужавам,
макар сега, когато съм различен!
И късно е със шепи аз да сбирам
праха от твоята душа,
праха от думите немилостиви,
праха от подлите дела.
Остава само прошка да ти искам,
а аз дори не бих простил това!
Какво да сторя, мъртво в нас е всичко,
убиецът е мойта суета!
А да те гледам повече така не мога,
посърнала, невярваща във нищо,
изгубила във погледа си огъня,
по нищо днес на тебе не приличаш!
Виновният съм само аз,
ала каква е ползата, че го съзирам?!
Да бих могъл да върна само час,
да бих могъл да те обичам!
Прости, че неразумен бях,
суров и често с теб нечестен...
Прости ми днес, когато любовта
в очите ти дори сега към мен е!

© Кристина Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??