21 ene 2008, 23:54

Прости ми

  Poesía
1.1K 1 1

Прости ми, слънце, 

аз отново съгреших, извърших подъл грях, 

най-подлия на този свят! Раних любимия човек, раних теб. 

А ти така добър си, не отвърна на моя тежък удар, 

мигът, във които тежките слова изрекох, осъзнах колко много сбърках аз,

но късно беше вече, сърцето ти затвори се за мен.

И вече само късно нощем ще мога аз със теб да бъда, присядайки до теб, над твоя

сън ще бдя.

Ще идвам, мили, до момента, в който прошката ти аз заслужа!!!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Поля Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...