Jan 21, 2008, 11:54 PM

Прости ми

  Poetry
1.1K 1 1

Прости ми, слънце, 

аз отново съгреших, извърших подъл грях, 

най-подлия на този свят! Раних любимия човек, раних теб. 

А ти така добър си, не отвърна на моя тежък удар, 

мигът, във които тежките слова изрекох, осъзнах колко много сбърках аз,

но късно беше вече, сърцето ти затвори се за мен.

И вече само късно нощем ще мога аз със теб да бъда, присядайки до теб, над твоя

сън ще бдя.

Ще идвам, мили, до момента, в който прошката ти аз заслужа!!!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Поля All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...