Прости ми, Сърце

Прости ми, мое сърце разбито,
притихнало от разума жесток.
Прости, че бягах надалече от
копнежите ти, като бистрите води.

Прости ми, че жертвах те
за нуждите на други сърца чужди.
Прости ми, че никога улесних
трепета ти така сърдечен.

И само с агония те дарих
да се мъчиш в твоето затишие.
Прости ми, че кърпих те с нишки
изваяни от твоите сълзи горещи.

Че затрупах те зад стени студени,
без прозорци и врати.
Че всеки миг убивах мечтите ти
невинно крехки, тъпчейки те
с двата си крака, отново и отново.

А ти биеше в гърдите ми
с този притихнал стон,
ненадейно изгубило се
кънтящото ти гласче безгласно.

Прости ми, че сега кървиш
неспирно и предадено, накърнено.
Че всеки миг е подсолен от раздираща вина.

Прости ми, сърце, моля те прости ми ти сега,
че наложи се да моля те за тази прошка горчива.
С тези думи избледнели, описващи тежестта ти
едва - едва, докато гасне у теб и последната искра.

Прости ми ти, сърце, спряло да тупти в моите гърди!