2.06.2015 г., 21:49

Прости ми, Сърце

1.1K 0 0

Прости ми, Сърце

 

Прости ми, мое сърце разбито,
притихнало от разума жесток.
Прости, че бягах надалече от
копнежите ти, като бистрите води.

Прости ми, че жертвах те
за нуждите на други сърца чужди.
Прости ми, че никога улесних
трепета ти така сърдечен.

И само с агония те дарих
да се мъчиш в твоето затишие.
Прости ми, че кърпих те с нишки
изваяни от твоите сълзи горещи.

Че затрупах те зад стени студени,
без прозорци и врати.
Че всеки миг убивах мечтите ти
невинно крехки, тъпчейки те
с двата си крака, отново и отново.

А ти биеше в гърдите ми
с този притихнал стон,
ненадейно изгубило се
кънтящото ти гласче безгласно.

Прости ми, че сега кървиш
неспирно и предадено, накърнено.
Че всеки миг е подсолен от раздираща вина.

Прости ми, сърце, моля те прости ми ти сега,
че наложи се да моля те за тази прошка горчива.
С тези думи избледнели, описващи тежестта ти
едва - едва, докато гасне у теб и последната искра.

Прости ми ти, сърце, спряло да тупти в моите гърди!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...