Прости ни ти безсмъртен наш, Апостоле, велик,
че макар да свеждаме глава пред светлия ти лик,
и днес длъжници сме на твоите святи и чисти завети,
и ново черно робство в дните наши позорно свети.
Прости,че обсебени от ниски страсти, алчност и суета,
забравихме какво е справедливост, обич, чест и доброта,
преяли богатите се давят на парите в безсмисления лукс,
а гладни бедните оцеляват с трохи от кошовете за боклук.
Прости,че децата ни скитат немили-недраги в чужди страни,
принудени да търсят далече от родината прехрана и пари,
а самотните им майки и бащи с тъжни разплакани очи,
в обезлюдените села и градове на европейска България, ...