21 mar 2008, 0:22

Прости, приятелко…

Poesía » Otra

3.2K 0 1

И понякога... ми липсваш ти!
Но много време мина... нищо няма да е както преди...
Понякога ми се привиждаш ти на сън,
понякога чувам твоя глас отвъд тишината...
Усещам, че липсвала съм ти ужасно,
усещам, че много заради мен си плакала...
Но, твърдоглава съм си аз!
Не мога да върна времето назад..
Не мога да залича мъката, причинена от моето отсъствие...
Не мога да те принудя да се върнеш ти... да ми имаш доверие...
Но, прости ми, ти, приятелко, прости..
Често от гордост губим любими хора,
а даже не осъзнаваме, колко ще ни боли...
А приятелството е свято! А доверието е злато, но прокълнато...
А счупеното трудно се поправя, а стореното трудно се забравя...

Посветено на една моя много добра приятелка, загубена заради една гордост, заради проста суета, заради недоизказани слова...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

the_r0se (Теодора Драгиева)

...:X нямам думи...точно това ми се случва в момента,но имам чувството,че тя е дори толкова твърдоглава,че никога няма да съжали...Това,че го правиш е по-важното!Поздравявам те за хубавия стих и за това,че си проумяла...Желая ти успех...

2008-03-21T00:34:02+02:00

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0