Прости, приятелко…
И понякога... ми липсваш ти!
Но много време мина... нищо няма да е както преди...
Понякога ми се привиждаш ти на сън,
понякога чувам твоя глас отвъд тишината...
Усещам, че липсвала съм ти ужасно,
усещам, че много заради мен си плакала...
Но, твърдоглава съм си аз!
Не мога да върна времето назад..
Не мога да залича мъката, причинена от моето отсъствие...
Не мога да те принудя да се върнеш ти... да ми имаш доверие...
Но, прости ми, ти, приятелко, прости..
Често от гордост губим любими хора,
а даже не осъзнаваме, колко ще ни боли...
А приятелството е свято! А доверието е злато, но прокълнато...
А счупеното трудно се поправя, а стореното трудно се забравя...
Посветено на една моя много добра приятелка, загубена заради една гордост, заради проста суета, заради недоизказани слова...
Но много време мина... нищо няма да е както преди...
Понякога ми се привиждаш ти на сън,
понякога чувам твоя глас отвъд тишината...
Усещам, че липсвала съм ти ужасно,
усещам, че много заради мен си плакала...
Но, твърдоглава съм си аз!
Не мога да върна времето назад..
Не мога да залича мъката, причинена от моето отсъствие...
Не мога да те принудя да се върнеш ти... да ми имаш доверие...
Но, прости ми, ти, приятелко, прости..
Често от гордост губим любими хора,
а даже не осъзнаваме, колко ще ни боли...
А приятелството е свято! А доверието е злато, но прокълнато...
А счупеното трудно се поправя, а стореното трудно се забравя...
Посветено на една моя много добра приятелка, загубена заради една гордост, заради проста суета, заради недоизказани слова...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимира Петровская Всички права запазени
