Простичка истина

8 oct 2009, 16:09 2015-12-04T10:21:16+02:00

Poesía

896 0 4

Със ласка ме събуди утринта.

Усмихната до твойто рамо,

царяха в мене мир и красота,

докоснати от щастие голямо.

Унесен си и гледам те как спиш.

Сънуваш нещо, може би за мене.

А мисля си - до мене да лежиш

е най-щастливото ми време!

Поглеждам през прозореца звездите,

нашепват те за пътища безкрайни.

Откривам ги в очите ти, в мечтите,

препълнени са с чистота, омайни!

И времето минава покрай нас,

тъй влакове пътуват път в безкрая,

захласната в очите ти съм аз,

за другото не питам и нехая!

Оставаш тъй до мене, несравним

пред никоя стихия или цвете,

аз искам двама тук да полежим

и да се носим преко вековете!

07.10.2009г.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.