Простичка истина
Със ласка ме събуди утринта.
Усмихната до твойто рамо,
царяха в мене мир и красота,
докоснати от щастие голямо.
Унесен си и гледам те как спиш.
Сънуваш нещо, може би за мене.
А мисля си - до мене да лежиш
е най-щастливото ми време!
Поглеждам през прозореца звездите,
нашепват те за пътища безкрайни.
Откривам ги в очите ти, в мечтите,
препълнени са с чистота, омайни!
И времето минава покрай нас,
тъй влакове пътуват път в безкрая,
захласната в очите ти съм аз,
за другото не питам и нехая!
Оставаш тъй до мене, несравним
пред никоя стихия или цвете,
аз искам двама тук да полежим
и да се носим преко вековете!
07.10.2009г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дарина Шопова Всички права запазени
