Простички среднощни мисли
Не ми се спи. Часът е вече два,
часовникът тиктака неуморно.
На пръсти броди нощна тишина,
стрелките пеят песничка минорна.
До мене той - тъй кротко е заспал...
Едва потрепват сънните му клепки.
На устните във ъгълчето спрял
усмихнат миг - прекрасна, мила гледка.
На челото му кичурче коса,
погалвам го... Къде ли е тайфуна,
вилнеещ, стрелящ с огнени слова,
по всичко скъпо през деня, се чудя...
Завивката отметната встрани,
придърпвам я и нежно го завивам.
Часовникът проплаква тихо - три,
в ръцете му тъгата си приспивам.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Жанет Велкова Todos los derechos reservados
