31.10.2014 г., 8:13 ч.
Простички среднощни мисли
Не ми се спи. Часът е вече два,
часовникът тиктака неуморно.
На пръсти броди нощна тишина,
стрелките пеят песничка минорна.
До мене той - тъй кротко е заспал...
Едва потрепват сънните му клепки.
На устните във ъгълчето спрял
усмихнат миг - прекрасна, мила гледка.
На челото му кичурче коса,
погалвам го... Къде ли е тайфуна,
вилнеещ, стрелящ с огнени слова,
по всичко скъпо през деня, се чудя...
Завивката отметната встрани,
придърпвам я и нежно го завивам.
Часовникът проплаква тихо - три,
в ръцете му тъгата си приспивам.
© Жанет Велкова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
О, трогателно!
-
Прекрасно преспиване на тъгата!
Поздрав! -
Изключително трогателен стих - като този:
Мадлен Алгафари
МОЛИТВА ЗА ВСЯКА ЖЕНА
Аз съм жена, аз съм вода,
без форма, цвят, но напоявам!
Аз съм жена, аз съм нощта
и с тъмното успокоявам...
Аз съм жената, аз съм дом
и топля, храня, приютявам.
Аз съм жената, аз съм стон
и в слабостта си побеждавам! -
Поантата е много добра! Поздрави!
-
Познато състояние слънчице,много познато!
-
Благодаря на всички, които поскитаха среднощно с мен Исмаил, Фери, Елиботке, Дани, Ангел, Миночка
-
Щастливец е , че бдиш така над него, за това и сънят му е спокоен! Поздравления!
-
Прекрасна приспивна песен! Постигнала са единство между нежност, романтика и тиха женска замисленост. Браво, много ми хареса!
-
Какво да ти кажа? Не е за вярване, но ако е така - е божествено.
Поздрави! -
Пак нещо хем любовно,хем изпълнено с чувства...абе в твоя стил да кажа,страшно ме изкефи!
-
Самотен може би, Веселин
кой знае...
Благодаря на всички спрели тук Даниел (малеее, ти верно дойде надявам се не заради онази ми закачка) Краси, Раче, Пламена, Пепърче, Елица, Сеси, Танечко -
Кичурчето що не клъцна,
като стане тъй да хлъцне,
че словата огнени да си изгуби...
Туй ли казах? Яба даба дуба... -
Какъв ли би бил тайфунът без всичко скъпо..., дали въобще би бил...?
Простичко средутринно се замислих... -
Ех, че нежно и обично! Поздрави!
-
През цялото време го гледаш с обич милост.
Не можеш да го убиеш. Финалът е напълно логичен.
В любимите ръце и тъгата е сладка... -
Много уютно, топло и мило стихотворение! Здравей, Джу!
-
Много нежно и красиво!!!
-
Какво да кажа... хубаво, истинско, ти си!
-
Сладкодумка! Ей такава да си - най ти отива!
-
Светле, точно от този статус тръгна стиха ми и наистина края беше друг, но сърце не ми даде така да го изтипосам, все пак любовта надделя
Благодаря ви, че сте тук, Силви, Младен, Раде (може би предстои, още малко да се сбабичкосам ) -
Знаеш ли какво било това Любов? Да гледаш спящия любим човек и да си мислиш: Да взема я убия тая гад! и все отлагаш и отлагаш!!
Ама ти го и завиваш, значи си в графа "трагикомични"...
Поздравче, Усмивчо!!
п.п. Малко късничко прочетох по-долните коментари и отговорите ти, но... пак си си за същата графа, де -
Не можа ли в три часа да спретнеш една манджа, или да изплетеш един чорап, ами само стоиш и Го гледаш, че чак и Го завиваш? Извън шегата – свежо по твой си начин и много нежно!
-
Една добра лирична импресия! Докосваща.
Поздравление, Жанет! -
Ей, таласъмке! :D
-
Смехуркооо докато си таласъмствам нощем, ме спохождат разни такива мисли, но като ги погледна страшно и дим да ги няма А от това да се сгушиш в любимите ръце, няма нищо по-сладко
Благодаря ви, Иве, Линка, Дани, Кери! -
Завивката отметната встрани...
Коварна мисъл във ума ми блесна-
така е беззащитен като спи,
дали пък да не взема да го тресна?!
И тъкмо да посегна със ръце,
протегна се насън и ме прегърна.
И таз усмивка, откъде се взе?!
Сърцето ми отново преобърна...
Хайде, да ти е любовно, Джуджанке! -
Ееее Джу, казва ли се чак сега "да го убия или да го завия"! Аз поздравих вече любимия с твоя стих. Но виж това да го затрия поетично по-щеше да ми пасне
-
............
(пак ме разпердушини). -
Една нежност ме прегърна тук...
-
Любима, това дали ще ти подейства противоразреваващо в първоначалният вариант края беше - да го убия или да го завия, но много садистично звучеше, та го понаместих
Много благодаря за стиховете момичета, чудесни са Ирен, Снежи, Анна
А Самодивското присъствие е винаги радост за очите ми -
Простички мисли, но топли, и красиви... Уютно е да се сгуши човек в мислите ти...
“Защо ни е вълшебен,чуден остров?!
И на земята стават чудеса!
ВЕЛИКОТО Е ВИНАГИ НАЙ -ПРОСТО!
Една луна, две капчици роса,
една случайна мъничка разходка
...и топлината на една ръка...”
― Дамян Дамянов -
Красиво! Поздрави, Жанет
-
Ще ме разревеш и после ще трябва да ти го връщам тъпкано!
Прекрасно е, Джу!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Мина, Ева, Илияна, Наде и на вас момичета