15 oct 2008, 15:40  

Простичко 

  Poesía » De amor
1889 0 15
Никъде няма да ида, мой облачен броднико.
Тебе ще чакам, да се завърнеш -
в края на пътя ти, тука под ореха...
Ела, да те приема.
Ела, да те прегърна.
Много далеч си пътувал, мой вечен скиталецо.
Делник - брадясал, краката ти в рани,
чифтове девет изтрил в обикаляне...
Ела, да те умия.
Ела, да те нахраня.
Есенен дъжд ти в очите, мой късен несретнико.
Жив те доведоха кози пътеки. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радост Даскалова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??