Простичко
Тебе ще чакам, да се завърнеш -
в края на пътя ти, тука под ореха...
Ела, да те приема.
Ела, да те прегърна.
Много далеч си пътувал, мой вечен скиталецо.
Делник - брадясал, краката ти в рани,
чифтове девет изтрил в обикаляне...
Ела, да те умия.
Ела, да те нахраня.
Есенен дъжд ти в очите, мой късен несретнико.
Жив те доведоха кози пътеки.
Малък светът е... и все край постелята.
Ела, да те огрея.
Ела, да ти посветя.
Радост Даскалова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радост Даскалова Всички права запазени
