Тебе ще чакам, да се завърнеш -
в края на пътя ти, тука под ореха...
Ела, да те приема.
Ела, да те прегърна.
Много далеч си пътувал, мой вечен скиталецо.
Делник - брадясал, краката ти в рани,
чифтове девет изтрил в обикаляне...
Ела, да те умия.
Ела, да те нахраня.
Есенен дъжд ти в очите, мой късен несретнико.
Жив те доведоха кози пътеки.
Малък светът е... и все край постелята.
Ела, да те огрея.
Ела, да ти посветя.
Радост Даскалова
© Радост Даскалова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
