Oct 15, 2008, 3:40 PM  

Простичко

  Poetry » Love
2.2K 0 15


Никъде няма да ида, мой облачен броднико.

 

Тебе ще чакам, да се завърнеш -

 

в края на пътя ти, тука под ореха...

 

Ела, да те приема. 

 

Ела, да те прегърна. 

 

 

 

Много далеч си пътувал, мой вечен скиталецо.

 

Делник - брадясал, краката ти в рани,

 

чифтове девет изтрил в обикаляне...

 

Ела, да те умия. 

 

Ела, да те нахраня.

 

 

 

Есенен дъжд ти в очите, мой късен несретнико.

 

Жив те доведоха кози пътеки.

 

Малък светът е... и все край постелята.

 

Ела, да те огрея. 

 

Ела, да ти посветя.

 

  Радост Даскалова


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радост Даскалова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...