29 abr 2008, 11:17

Простих се

  Poesía » Civil
1.5K 0 44









Със себе си простих се мълчаливо.

Звездица бях на твоето чело.

Туптеше в мен сърцето ми игриво,

но... никога не просих свобода!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анета Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • За една светла и добра душа-поздрав от сърце и прегръдка за теб,Ани! Хубаво е ,че всичко това е в миналото,....ах, има аз какво да уча от теб-"НИКОГА НЕ ПРОСИХ СВОБОДА!"-труден и силен избор си направила!!
  • Благодаря ви Лео и Безжичен!
  • Пропуснал съм те.С голямо закъснение-честит рожден ден!
    Продължавай все така да ни радваш със стиховете си!
    Поздравления!
  • Благодаря ви, откровенци!
  • Невероятно мъдър и прекрасен стих!
    Поздравления,че си пораснала още мъничко!!!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...