29 abr 2008, 11:17

Простих се

  Poesía » Civil
1.5K 0 44









Със себе си простих се мълчаливо.

Звездица бях на твоето чело.

Туптеше в мен сърцето ми игриво,

но... никога не просих свобода!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анета Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • За една светла и добра душа-поздрав от сърце и прегръдка за теб,Ани! Хубаво е ,че всичко това е в миналото,....ах, има аз какво да уча от теб-"НИКОГА НЕ ПРОСИХ СВОБОДА!"-труден и силен избор си направила!!
  • Благодаря ви Лео и Безжичен!
  • Пропуснал съм те.С голямо закъснение-честит рожден ден!
    Продължавай все така да ни радваш със стиховете си!
    Поздравления!
  • Благодаря ви, откровенци!
  • Невероятно мъдър и прекрасен стих!
    Поздравления,че си пораснала още мъничко!!!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...