Apr 29, 2008, 11:17 AM

Простих се

  Poetry » Civic
1.5K 0 44









Със себе си простих се мълчаливо.

Звездица бях на твоето чело.

Туптеше в мен сърцето ми игриво,

но... никога не просих свобода!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анета All rights reserved.

Comments

Comments

  • За една светла и добра душа-поздрав от сърце и прегръдка за теб,Ани! Хубаво е ,че всичко това е в миналото,....ах, има аз какво да уча от теб-"НИКОГА НЕ ПРОСИХ СВОБОДА!"-труден и силен избор си направила!!
  • Благодаря ви Лео и Безжичен!
  • Пропуснал съм те.С голямо закъснение-честит рожден ден!
    Продължавай все така да ни радваш със стиховете си!
    Поздравления!
  • Благодаря ви, откровенци!
  • Невероятно мъдър и прекрасен стих!
    Поздравления,че си пораснала още мъничко!!!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...