Живяло далече, във време далечно
момче на име 19.
То греело често с усмивка сърдечна
пред тъжните хорски гримаси.
Обичало пътя, обичало сладко,
да пее обичало много,
младостта, красотата - макар и за кратко;
обичало също и Бога.
Но не този Бог, който с пръстче ти сочи:
какво, как, защо и кога,
а момента единствен със погледа точен,
гъстата плетка на чудна съдба. ...