Чуруличи
1 2
14.01.2016 г., 23:41 ч.

Простите числа 

  Поезия » Философска
452 1 3

Живяло далече, във време далечно
момче на име 19.
То греело често с усмивка сърдечна
пред тъжните хорски гримаси.

 

Обичало пътя, обичало сладко,
да пее обичало много,
младостта, красотата - макар и за кратко;
обичало също и Бога.

 

Но не този Бог, който с пръстче ти сочи:
какво, как, защо и кога,
а момента единствен със погледа точен,
гъстата плетка на чудна съдба.

 

19 живеел в объркано място
с прекъснати сънища, неразбрани мечти,
пъстро и сиво, ужасно-прекрасно
мрачно понякога - друг път грее почти.

 

Отдавна наливали тревоги и чувства
в очите, в сърцето на нашия герой.
Той нито се жалвал, нито потръпвал,
но един ден преляли емоции безброй.

 

От очите му бликнали бели сълзи
снежинки прекрасни - всичките прости числа.
Валяли вълшебно, цъфтяли добри
и бранещи красотата от черни крила.

 

Но не както Смирненски мрачно ги стели:
„и в локвите стават на кал“,
а винаги истинни, винаги бели
на страшния свят-чист воал.

 

© Всички права запазени

Италианският физик Паоло Джордано метафорично сравнява хората с числа в книгата си "Самотата на простите числа". 

Простите числа се делят само на 1 и на себе си. В математиката колкото по-напред се отива в числовата редица, толкова по-рядко се срещат простите числа.

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??