25 nov 2006, 1:24

Просто аз... 

  Poesía
584 0 3

Безумие, вплетено в ад.
Сърце, прокълнато от сивота.
Усмивка сред тъмния свят,
момиче, пропито от самота.
Цветя без мирис и красота.
Облаци, играещи с нищото.
Слънце, но във него няма топлина,
борба със дните тъй безсмислени.
Луна от мрака задушена.
Звезди без блясък, мъртво пусти.
Пустинята е празна, наранена,
тъй както са ранени моите чувства.
Прости, че денят пак залязва.
Прости, че нощта се събужда.
Прости, че от теб сега не се отказвам,
прости ми... От теб така имам нужда!!!

© Петя Терзийска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • пишеш страхотно!!!! обожавам всичко, което си побликувала в този сайт продължавай все така, моля те! невероятна си!
  • леле и това е много хубавопоздравления
  • Харесва ми!!! Хубаво откровение
Propuestas
: ??:??