Просто аз...
Безумие, вплетено в ад.
Сърце, прокълнато от сивота.
Усмивка сред тъмния свят,
момиче, пропито от самота.
Цветя без мирис и красота.
Облаци, играещи с нищото.
Слънце, но във него няма топлина,
борба със дните тъй безсмислени.
Луна от мрака задушена.
Звезди без блясък, мъртво пусти.
Пустинята е празна, наранена,
тъй както са ранени моите чувства.
Прости, че денят пак залязва.
Прости, че нощта се събужда.
Прости, че от теб сега не се отказвам,
прости ми... От теб така имам нужда!!!
© Петя Терзийска All rights reserved.
продължавай все така, моля те! невероятна си!
