13 ene 2010, 22:41

Просто аз

  Poesía
766 0 5

Запитвал ли си се коя съм аз?

Какво се крие вътре в мен?

Открита съм пред теб като атлас,

открита като ясен ден.

 

Дали съм ангел? Ах, едва ли.

Ала дявол в мене не живее.

Избягвам интриги и скандали,

зло не мисли, който пее.

 

Прощавам всичко, без лъжата,

и опитвам със всекиго да съм добра.

Вярвам сляпо в съдбата,

както вярвам и в любовта.

 

Животът ми предложи много

битки и препятствия по пътя.

Но макар ранявана от много хора,

продължих  и продължавам да вървя.

 

Усмихвам се, когато ми се плаче.

Че съм слаба, никой не трябва да узнае.

Научих се да побеждавам силните играчи,

животът е игра, която смело се играе.

 

Душата ми разкъсвана е често на парчета,

но винаги успявам да ги събера.

Обичам всички - дори бездомните врабчета,

за всеки има място в моята душа.

 

Такава съм - сложна и различна.

Откривам се пред теб като атлас.

Такава съм - понякога ужасно нелогична.

Такава съм... Аз съм... просто АЗ!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Или Дадарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Направо оставам без думи...
  • цитирам "Но макар ранявана от много хора,продължих и продължавам да вървя." Колко познато..именно така се чувствам и аз за това чувствам и твоите красиви думи..защо така ми напомняш за мен
  • Не спирай да пишеш,защото си много талантлива!!!
    Поздрави!!!
  • "Научих се да побеждавам силните играчи,
    животът е игра, която смело се играе."

    И

    "Обичам всички - дори бездомните врабчета,
    за всеки има място в моята душа..."

    ЧУДЕСНА СИ!*



  • Това последното"Такава съм - сложна и различна.

    Откривам се пред теб като атлас.

    Такава съм - понякога ужасно нелогична.

    Такава съм... Аз съм... просто АЗ" особено ни допадна!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...