13.01.2010 г., 22:41

Просто аз

761 0 5

Запитвал ли си се коя съм аз?

Какво се крие вътре в мен?

Открита съм пред теб като атлас,

открита като ясен ден.

 

Дали съм ангел? Ах, едва ли.

Ала дявол в мене не живее.

Избягвам интриги и скандали,

зло не мисли, който пее.

 

Прощавам всичко, без лъжата,

и опитвам със всекиго да съм добра.

Вярвам сляпо в съдбата,

както вярвам и в любовта.

 

Животът ми предложи много

битки и препятствия по пътя.

Но макар ранявана от много хора,

продължих  и продължавам да вървя.

 

Усмихвам се, когато ми се плаче.

Че съм слаба, никой не трябва да узнае.

Научих се да побеждавам силните играчи,

животът е игра, която смело се играе.

 

Душата ми разкъсвана е често на парчета,

но винаги успявам да ги събера.

Обичам всички - дори бездомните врабчета,

за всеки има място в моята душа.

 

Такава съм - сложна и различна.

Откривам се пред теб като атлас.

Такава съм - понякога ужасно нелогична.

Такава съм... Аз съм... просто АЗ!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Или Дадарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Направо оставам без думи...
  • цитирам "Но макар ранявана от много хора,продължих и продължавам да вървя." Колко познато..именно така се чувствам и аз за това чувствам и твоите красиви думи..защо така ми напомняш за мен
  • Не спирай да пишеш,защото си много талантлива!!!
    Поздрави!!!
  • "Научих се да побеждавам силните играчи,
    животът е игра, която смело се играе."

    И

    "Обичам всички - дори бездомните врабчета,
    за всеки има място в моята душа..."

    ЧУДЕСНА СИ!*



  • Това последното"Такава съм - сложна и различна.

    Откривам се пред теб като атлас.

    Такава съм - понякога ужасно нелогична.

    Такава съм... Аз съм... просто АЗ" особено ни допадна!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...