14 feb 2009, 11:27  

Альоша 

  Poesía » Otra
1377 0 20
Над Бунарджика гордо се изправя –
недостижим, гранитен, величав!
За падналите руски вóйни слава,
той винаги ще си остане прав.
Гранитен колос, в който са вградени
животи – дар за наш'та свобода –
да помнят бъдещите поколения,
че братска кръв не става на вода.
А някои крещят: "Да се събори!" –
уплашени от неговия ръст.
Но той не трепва. Гледа ни отгоре –
Альоша! И ни сочи верен път.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Ангелова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??