Над Бунарджика гордо се изправя –
недостижим, гранитен, величав!
За падналите руски вóйни слава,
той винаги ще си остане прав.
Гранитен колос, в който са вградени
животи – дар за наш'та свобода –
да помнят бъдещите поколения,
че братска кръв не става на вода.
А някои крещят: "Да се събори!" –
уплашени от неговия ръст.
Но той не трепва. Гледа ни отгоре –
Альоша! И ни сочи верен път.
© Елица Ангелова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
