Просто е. Това е.
Не ми прощавай любовта към теб.
Остави да я изстрадам както мога.
Не се обръщай. Тръгвай си. Късмет!
Не ме ли чу? Отивай си... за Бога.
Вратата е затворена. Прости.
Заключих я отвътре и отвънка.
По сигурно е. Като в моето сърце.
Да няма никой право да се вмъква.
Посоките са две. Това е твоята.
А моята ще следва онзи ъгъл.
След него ще се върна пак във времето
в което вече всичко съм изгубила.
Отивай си! Черта! ...и да те няма!
Обещахме си, нали, да сме щастливи...
Заключихме вратата на доверието
и празната квартира на душите ни.
Не се обръщай. Чуваш ли? Недей.
Не си оставяй белези, човече.
Тежеше ти да бъдеш само мой
сега си ничий. Просто е.
Това е.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Анета Todos los derechos reservados
