Просто е. Това е.
Не ми прощавай любовта към теб.
Остави да я изстрадам както мога.
Не се обръщай. Тръгвай си. Късмет!
Не ме ли чу? Отивай си... за Бога.
Вратата е затворена. Прости.
Заключих я отвътре и отвънка.
По сигурно е. Като в моето сърце.
Да няма никой право да се вмъква.
Посоките са две. Това е твоята.
А моята ще следва онзи ъгъл.
След него ще се върна пак във времето
в което вече всичко съм изгубила.
Отивай си! Черта! ...и да те няма!
Обещахме си, нали, да сме щастливи...
Заключихме вратата на доверието
и празната квартира на душите ни.
Не се обръщай. Чуваш ли? Недей.
Не си оставяй белези, човече.
Тежеше ти да бъдеш само мой
сега си ничий. Просто е.
Това е.
© Анета All rights reserved.
