Последната сълза не ме опари.
Почти без болка вече се разделям.
Почти ще бъде топъл февруари,
а 14-ти – просто ден неделен.
Едно дърво без птици опустя.
Сивее някак всяко пълнолуние...
Но няма да проклинам Любовта
за своята наивност до безумие.
Последното обичам... бе лъжа.
Мухлясало парченце за капана.
Мишлето в мен, превърнато в жена
научи си урока...Не се хвана.
Последната сълза...не я изтрих.
Засъхна. Като грозната обида.
Един измислен принц от...един стих
разбра, че време е...да си отида.
И днес е просто февруарски ден.
Не ден на Любовта! Просто Неделя.
Последната любов... не бе за мен.
... Защото бе измислена химера.
Павлина Соколова
© Павлина Соколова Todos los derechos reservados