Feb 15, 2016, 6:14 PM

Просто един неделен ден

  Poetry » Other
655 1 4

 

Последната сълза не ме опари.
Почти без болка вече се разделям.
Почти ще бъде топъл февруари, 
а 14-ти – просто ден неделен.

Едно дърво без птици опустя.
Сивее някак всяко пълнолуние...
Но няма да проклинам Любовта
за своята наивност до безумие.
Последното обичам... бе лъжа. 
Мухлясало парченце за капана.
Мишлето в мен, превърнато в жена
научи си урока...Не се хвана.
Последната сълза...не я изтрих.
Засъхна. Като грозната обида.
Един измислен принц от...един стих
разбра, че време е...да си отида.

И днес е просто февруарски ден.
Не ден на Любовта! Просто Неделя.
Последната любов... не бе за мен.
... Защото бе измислена химера.

 

Павлина Соколова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Соколова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Просто един неделен ден... Събрал опита на всички предходни. Горчив опит, но животът ни показва и това си лице. Очакваме, надяваме се - грешим, отчитаме грешките си и... отново правим грешния избор. Опитът расте, но все по нещичко, неумолимо си отива. Докато в един момент, вече сме в състояние да направим Анализа: "Последната любов... не бе за мен". Тъжно и... предизвестено. Никой не е виновен. Просто духовният свят на всеки човек обитава определено ниво, което не може да се смеси с регресивно такова.
  • Красива поезия!
  • Последната само към момента, нали? Следващата може и точно за теб окаже Поздрави!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...