8 feb 2007, 11:56

Просто една душа

  Poesía
1.1K 0 1
Откъсната е моята душа -
ранена.
И нивга не боляло я така
ще вземе да се свие, да изчезне
във вашия зъл ад -
убита и сломена!

Тя плаче тихо никой да не ...
Чуе!
Страхува се от вашите лъжи,
не иска слухове, не чувства думи,
сърцето й кърви -
убита и изгубена!

Прободена е моята душа! -
Хомот
тежи на тънката й шия!
А вий я окачихте там - защо?!
На черното бесило -
жадна за живот!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Велина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...