Просто една жена

19 ene 2008, 14:29

Poesía

1042 1 4

Една жена, отчаяна и вяла,

на дълъг път ще тръгне призори,

замислена и леко пребледняла,

ще търси пристан да се приюти.

Как болката сковала е душата,

как мъката в сърцето и горчи,

как раната изгаря самотата,

оставяйки след себе си следи.

Обляна в сълзи, молеща за близост,

която в живота и да продължи,

очаквайки за себе си, не милост,

съдбата си с любов да прероди.

Този път осеян е с пожари,

дали отново няма да вали?

А нея няма кой да я пожали,

ще гасне тя и вечно ще боли!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

3y3ka (Зузка)

2008-01-20T15:06:01+02:00

Страхотен стих миличка!
Поздравления!!!
Napolitano (Валентин Желязков)

2008-01-19T16:00:15+02:00

Мнооооого хубаво. Браво!! Харесах!
Senni (Силвия)

2008-01-19T15:00:46+02:00

Невероятно е Силве!!!Браво!!!Браво!!!
nemesis888 (Морис Лав)

2008-01-19T14:41:52+02:00

Странно..
Първо вниманието ми се привлече от третия и четвъртия куплет.
Внезапно ми пробягна мисълта : "Желая ти пристан!"
Когато прочетох всичко отначало - изтръпнах...