baybilove (Силвия Митова)
8 9
19.01.2008 г., 14:29 ч.

Просто една жена 

  Поезия
1043 1 4

Една жена, отчаяна и вяла,

на дълъг път ще тръгне призори,

замислена и леко пребледняла,

ще търси пристан да се приюти.

 

Как болката сковала е душата,

как мъката в сърцето и горчи,

как раната изгаря самотата,

оставяйки след себе си следи.

 

Обляна в сълзи, молеща за близост,

която в живота и да продължи,

очаквайки за себе си, не милост,

съдбата си с любов да прероди.

 

Този път осеян е с пожари,

дали отново няма да вали?

А нея няма кой да я пожали,

ще гасне тя и вечно ще боли!

© Силвия Митова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Страхотен стих миличка!
    Поздравления!!!
  • Мнооооого хубаво. Браво!! Харесах!
  • Невероятно е Силве!!!Браво!!!Браво!!!
  • Странно..
    Първо вниманието ми се привлече от третия и четвъртия куплет.
    Внезапно ми пробягна мисълта : "Желая ти пристан!"
    Когато прочетох всичко отначало - изтръпнах...

Предложения
: ??:??