Просто една жена
Една жена, отчаяна и вяла,
на дълъг път ще тръгне призори,
замислена и леко пребледняла,
ще търси пристан да се приюти.
Как болката сковала е душата,
как мъката в сърцето и горчи,
как раната изгаря самотата,
оставяйки след себе си следи.
Обляна в сълзи, молеща за близост,
която в живота и да продължи,
очаквайки за себе си, не милост,
съдбата си с любов да прероди.
Този път осеян е с пожари,
дали отново няма да вали?
А нея няма кой да я пожали,
ще гасне тя и вечно ще боли!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Силвия Митова Все права защищены
