24 jul 2008, 13:16
Просто една вечер
Просто една вечер
В дъждовната нощ под моста стоя
и парченца от сърцето броя,
което, за кой ли път, кърви,
оставящо дълбоки следи.
Зад гърба си изгледа гледам -
гробища... посоката сменям.
Луната прекрасна ме дебне,
молеща, и в облаци чезне.
Бледорозова беше сега,
обгърната бе от тишина.
Напомня ми за самотата,
покриваща цяла земята.
Пареща болка по мен пълзи,
очите пълнят се със сълзи.
Тихо текат по лицето те,
като че ли съм малко дете.
Трия ги, а те не престават
и на дълбоко ме заравят.
Опитвам се силна да бъда
и страха от себе си пъдя.
и парченца от сърцето броя,
което, за кой ли път, кърви,
оставящо дълбоки следи.
Зад гърба си изгледа гледам -
гробища... посоката сменям.
Луната прекрасна ме дебне,
молеща, и в облаци чезне.
Бледорозова беше сега,
обгърната бе от тишина.
Напомня ми за самотата,
покриваща цяла земята.
Пареща болка по мен пълзи,
очите пълнят се със сълзи.
Тихо текат по лицето те,
като че ли съм малко дете.
Трия ги, а те не престават
и на дълбоко ме заравят.
Опитвам се силна да бъда
и страха от себе си пъдя.
© Стефка Георгиева Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Продължавай да опитваш и бъди силна!
-
Стефче, и друг път съм искала да те попитам, но не исках да ти се бъркам! Сега обаче не се стърпях! Какъв е тоя трагизъм и негативизъм в повечето стихове? Дай го по-весело! А може би ти олеква така...не знам! Стихчето е хубаво и тъжно въпреки оптимизма накрая! Поздрав от мен!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
