Просто една вечер
Просто една вечер
В дъждовната нощ под моста стоя
и парченца от сърцето броя,
което, за кой ли път, кърви,
оставящо дълбоки следи.
Зад гърба си изгледа гледам -
гробища... посоката сменям.
Луната прекрасна ме дебне,
молеща, и в облаци чезне.
Бледорозова беше сега,
обгърната бе от тишина.
Напомня ми за самотата,
покриваща цяла земята.
Пареща болка по мен пълзи,
очите пълнят се със сълзи.
Тихо текат по лицето те,
като че ли съм малко дете.
Трия ги, а те не престават
и на дълбоко ме заравят.
Опитвам се силна да бъда
и страха от себе си пъдя.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Стефка Георгиева Todos los derechos reservados
